Комфорт в дома - Част II

Продължение на  статията  - Комфорт в дома

Отопление с котел или камина с водна риза

Друг подход при постигането на комфорт в помещението, посредством затопляне на въздуха е чрез използването на котел или камина с водни ризи, които подгряват водата за отоплителната инсталация. В случай, че цената е водеща, тогава решението е инсталирането на котли и камини на твърдо гориво. За съжаление при тях процесът на поддръжка е трудоемък, свързан с почистване, зареждане и консумативи. Подобни инсталации са подходящи за къщи и вили, където е обособено отделно помещение за котел.

Друго важно условие за избор на котел или камина, към които да се изгради водна риза, е районът да е с добре развит дърводобив и лесно достъпна суровина. При тези устройства е задължително да се инсталира и UPS устройство. Това се налага, за да се осигури работа на системата при спиране на електричеството.

Така, дори и при липса на ток, UPS-а продължава да осигурява циркулацията на водата в системата и по този начин предотвратява опасността от взрив поради прекъсване на процеса на водното изпомпване.

Пелетите - отопление от ново поколение

Във връзка със световните тенденции за съхраняване на ресурсите на планетата и използването на възобновяема енергия, особена популярност придобиха пелетните котли и камини. Отоплението с пелети намира приложение както при семейни къщи и жилищни сгради, така и при офис и промишлени сгради, хотели, пекарни, за подгряване на топла вода и производство на пара.

 

Голямо преимущество на дървените пелети е, че за разлика от твърдото гориво, при горенето се получава само минимално количество пепел, което представлява много качествена тор, със съдържание на фосфор и калий.  

Мощността на котела, който ще подберем, е свързан с отопляемия обем. Колкото по-голям е обемът, толкова по-скъп и мощен котел е необходим, за да достави комфорт в дома.

Пелетите, наред с енергията от вятъра и слънцето, спадат към категорията на възобновяемите енергийни източници. Те са екологично и много перспективно гориво. Основната суровина за тяхното производство е чистата дървесна биомаса. Дървесните пелети се получават от пресовани под голямо налягане дървени стърготини, така наречената „биомаса”, остатък от дървообработването. Биомасата е органична материя с растителен произход. За отоплителни инсталации освен дървесните пелети се използват също енергийни трески (надробено дърво от отпадна дървесина, капаци и целулоза), и др. Пелетите са с цилиндрична форма и с размер 6 мм в диаметър и до 30 мм дължина.

Голямо преимущество на дървените пелети е, че за разлика от твърдото гориво, при горенето се получава само минимално количество пепел, което представлява много качествена тор, със съдържание на фосфор и калий. Освен това те са и доста изгодни от финансова гледна точка. Друго удобство е, че са компактни и лесни за транспортиране и съхранение.

Важно е да се отбележи, че съвременните пелетни камини са с изцяло автоматизиран процес на горене. Това означава, че веднъж заредена, камината работи без да е необходима постоянна човешка намеса. Интервалът на зареждане се определя от обема на камината и нейната мощност.

Пелетите са и изключително калорично гориво. При изгарянето на 1 тон дървесни екопелети, се отделя същият енергиен еквивалент, както при 1.6 тона дърва за огрев, 480 м3 природен газ, 500 литра нафта или 700 литра мазут.

Енергия от слънцето

Говорейки за възобновяеми енергийни източници, няма как да не спрем вниманието си върху соларната енергия. Слънцето е най-големият енергиен  източник за Земята. Това е енергията, която все още не използваме пълноценно. За всяка секунда до атмосферата на Земята достигат около 1,35 kW/m2 енергия, като само за една седмица Слънцето ни дава повече, отколкото можем да получим от всички налични енергийни запаси на планетата.

Начинът за монтиране на слънчевите панели силно зависи от покривната конструкция на сградата и от нейното изложение спрямо географските посоки.

В климатично отношение България се нарежда сред “слънчевите страни” в света. Слънчевите дни в различните райони на страната са между 250 и 300 за година, като в някои градове са дори и повече. Например в Гоце Делчев са 317 дни, в Смолян – 315, а в Кърджали 309 дни. Средногодишното слънцегреене над София е 2 020 часа, над Пловдив – 2 240 часа, над Сандански – 2 520 часа.

Най-често фотосоларни панели се инсталират с цел производство на битова гореща вода. В този случай всеки може да съобрази, колко соларни панела са необходими, като знае, че за един член от семейството се изразходват средно 50-70 литра гореща вода на ден (при много висок разход – до 100 литра на ден). За загряването на такова количество вода е необходима от 1 до 1,2 м2 колекторна соларна площ, което означава, че за четиричленно семейство са необходими от 4 до 4,8 м2, или 2 слънчеви панела и не по-малко от 200 литра водосъдържател.

комбиниранa (бивалентнa) соларнa отоплителнa системa.

По-изгоден икономически вариант при нашите географски условия е използването на комбинирани (бивалентни) соларни отоплителни системи. При тях слънчевата енергия може да осигури освен битовата гореща вода, така и подпомагане на отоплението, което респективно осигурява по-голямо натоварване и по-пълна експлоатация на соларните съоръжения. Това води и до по-бързото изплащане на системите във времето. Комбинираните системи са с няколко панела повече, като е необходимо да се знае, че при подово отопление са необходими около 12-15 м2 соларна повърхност за всеки 100 м2 отопляема площ, а при отопление с радиатори необходимостта е от 16 – 20 м2.

Начинът за монтиране на слънчевите панели силно зависи от покривната конструкция на сградата и от нейното изложение спрямо географските посоки. Идеалното разположение на колекторите е южното, като при необходимост се допуска (без съществено намаляване на топлинната мощност), отклонение до 30° встрани от пълния юг.

Колкото до наклона на самия панел, той може да варира в доста широки граници от 20° до 60°. Наклонът се избира в зависимост от това кога се цели постигане на максимална топлинна ефективност. Ако е през лятото, то наклонът на слънчевия колектор трябва да бъде между 20° и 30°, ако е през преходните месеци на годината от 40° до 45°.

ОЧАКВАЙТЕ: ТЕМАТА „КЛИМАТИЗАЦИЯ НА ДОМА”